(Оригиналът на текста е взет от www.eurochicago.com.)

( За всички политици които ще кажат - това не е за мен...)
 

    „Ние българите обичаме България.

От една страна наистина красивата природа, за каквато по света само могат да мечтаят, от друга – ниските цени на къщи, коли и жени…, но и български политици обзети от невероятна, простотия - убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна, неумолима, потресаваща, контролиращи всичко в живота и държавата ни...

 Българските политици, са позор за родината ни… и изглежда са най-простите на Земята.

- Няма по-прост политик от българския! Под прост политик аз нямам предвид политик неграмотен, неук или необразован. Не!

Те са грамотни, но са тъпанари.

Те са образовани, но са кухи.

Те са интелигентни, но са прости.

- Защото неук е човек, който не е имал възможност да се образова, информира и да обменя идеи с народите от целия свят. Нашите политици аз наричам прости, защото те живеят в някакъв, макар и примитивен, собствен техен си свят, поддържат се и търсят път да оцеляват и възпроизвеждат простотията си.

 - Защо, ще попитате вие, казваш, че българските политици са прости?

Защото те имат всичко, което е необходимо на един политик, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация, относно причините, да сме в днешното незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да ни избавят от това бедствено положение. Въпреки това, те се надяват да ни оправят именно онези чужди политици, които са ни докарали до днешното положение. Те недоволстват искренно, но само когато лично станат обект на измама и искренно злорадстват, когато измаменият е някой друг, дори това да са всичките им избиратели.

- Защото те даже не са политици, а сбирщина от прости хора, защото политиката не е просто принадлежност към дадена политическа теория. Политиката е съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите, в преследване на вечния български интерес, благоденствие за нацията ни…. Точно това при българските политици не съществува. Аз използвам думата политици в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти и то идиоти в гръцкия смисъл на думата.

За мен българските политици са някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава, не, те дори не са тълпа. Те са случайно попаднали на едно място различни хора, но с една цел – парите и са впримчени във властта, която по една случайност претежават, обременени с историята на комунистите, за чиито наследници, по-незнайно каква логика, се смятат и чиято вина подсъзнателно носят.

  А българите – напротив!

- Те имат огромни възможности, образовани и осведомени са, търпеливи и работливи – истински държавотворен народ, а и природата ни е прекрасна, географското положение – стратегическо и всичко това политиците ни пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези наши политици, управляващи тази територия, наречена България? Има, те имат общи черти – те са продажници, завистници и крадци. Те се стремят да подобрят единствено своето житие, но дори и да не могат, за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави истински нещастни. Ако някой реши да направи нещо за обща полза; море или гора, деца или пенсионери, политиците ни го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко и за тях понятията чест, законност, морал, баща и майка, са просто празни думи.

 В същност българските политици смятат себе си за тарикати…!

-  Това е дума, която трудно се  превежда на чужд език. Тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

- Какъв, ако не прост трябва да си, та като политик да се радваш на нещастието на избирателите си. Как може да злорадстваш, че този или онзи избирател днес го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш утре да гласува за теб.

- Трябва да си много прост, ама наистина мнаго прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, а не да се бориш срещу тях, защото утре жертва може да си ти самият.

- Трябва да си много прост като политик за да се гордееш, че познаваш престъпници и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом като политик виждаш беззаконията в собствената си държава, но не им се съпротивляваш.

- Трябва да си много прост като политик за да вярваш, че тези които най-брутално и безскруполно нарушават закона, а ти си им гласувал доверие да разследват, обвиняват и съдят, ще чертаят справедливото бъдеще на избирателите ти и дори твоето, че точно тези разбойници с тоги ще въведат законност.

- Трябва да си много прост като политик, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле, колкото твоите избиратели и да не разбираш, че държавата ти продължава безнадеждно да потъва, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като политици са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им на дъното на кризата им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния в „просперираща” България...

- Трябва да си много прост като политик, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за сметка на цялата нация тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и с тебе самия като политик, но да им угаждаш във всичко. И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен узаконител, мислейки, че избирателите ти не ги виждат, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:

 „ - Ми аз, кво а напраа… кат са кофти матрял?”

- Трябва да си много прост като политик, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш като политик от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг политик трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва наистина да си много прост, много страхлив, много безгръбначен, като политик.

- Трябва да си много прост като политик, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато два милиона от децата ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие и където някой друг ги е извоювал с политиката и кръвта благоденствие за народа си и в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности, които ще блеснат, ама в следващия мандат....

- Трябва да си много прост като политик, за да вярваш на чужди политици, да мислиш с мозъка на чужди политици, да слушаш мнението на чужди политици за доходите на избирателите си, да възприемаш света през очите на чужди политици - и то, точно тези, по чийто съвети простите български политици съсипаха държавата ни.

 - Трябва да си много прост като политик. Трябва, ама наистина да си много прост като политик, за да живееш в земен рай и да го правиш на пустиня.

Приятели,

Не гласувайте за тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги със забрава. Те няма да спрат сами като политици да ни съсипват. За тридесет сребърника, ще продължават да продават нас, държавата ни, накрая ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение.

- Повярвайте ми, политиците на продължаващия ни „преход”, наистина са толкова прости… “