Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2015 12:38 - Най-кратката истинска история на България (до Аспарух)
Автор: rumen221 Категория: История   
Прочетен: 1792 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.04.2015 19:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 .

Приятели,

Непрекъснато се публикуват лъжи на тема българи и България... Особено активни са Славянофилите и Туркофилите. Явно златните рубли и алтъни, а напоследък и долари, се леят като пълноводна река…

“…О неразумний и юроде,

поради что се срамиш да се наречеш болгарин…”

 

 Заем ли всички ние Българите, че имаме ПИСАНА наша си българска история и до Аспарух…

        Не се нуждаем от чуждопоклоннически фалшификати, произлизащи от изток запад и юг… Ето какво ни информира един от българските историци докосвали се до древните оригинали, Х. Нурутдинов

       "Списъкът на булгарските царе от всички династии беше съставен от мен още преди загубата (през 1982 г.) на "Текста на Нигматулин", върху основата на данните от Кул Гали и Гази Баба. За Гази Баба главен източник са били документите на Илчи Йорта (Посолското ведомство), а за Кул Гали - книгата на Габдаллах ибн Бащу - "Хазар Тарихи". Кул Гали привеждал данните на Габдаллах защото считал, че неговите сведения са най-достоверни от всичко каквото е видял. Макар понякога да противоречали на сведенията от други списъци на булгарските царе.


“…що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.”               


1. СПИСЪК НА БУЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ОТ ИМЕНСКАТА ДИНАСТИЯ

                            Фрагменти:
       
Основателя на тази династия ДЖАМ-ИДЖИ или ИДЖИК е полулегендарен и с Божествен произход, както и неговата съпруга ТАНБИТ (ЕРГИ ЧАК-ЧАК). Точно те обединили седемте племена на границата между 15 и 14 хилядолетие пр.н.е., (основали булгарската държава Идел), но техните потомци влезли в историята като човешки исторически личности, отбелязани с имената си и годините на управление, както и с най-забележителното извършено от тях или по тяхно време.

 (Любимото животно на Иджик бил вълка,чието название се произнасло като “булг”, а “джар” или”джик” означавало глава, род и така името на нацията станало “булг-джар” или булджар, булгар.)

- Кан (13 хилядолетие пр.Хр.). При него част от иделците се преселила на изток.


- Кар (11 хилядолетие пр.Хр.). По негово време в Идел дошли племената на карите (западняците от балканите - "ал/ел") и той им дал земя за заселване, която почнали да наричат "Карел" - "страната - ел” на карите.

- Улят или Лут (10 хилядолетие пр.Хр.). Наречен така защото по време на неговото раждане в Идел свирепствал страшен мор и епидемии. Самия той по-късно изгонил част от булгарите, които начело с племето дебер (себер) се преселили на юг.

Сакал Ат – 8 000 г. пр. н.е.  

      Потомък на Лукит. Името му „Сак” става синоним на стрелец с лък и по-късно етноним, а произхода му е от майка „ал”. Получил прякора „Ат” заради любовта си към конете.

          Около 7 800 години преди н.е., след земетресение и вулканично изригване се случва голям природен катаклизъм. Появява се протока Босфор, нивото на Черно море се покачва и след едновременните 40 дневни валежи, вероятно причинени от вулканичните изригвания, се случва  “черноморски потоп”, след който сладководното Черно море става соленоводно. В наводнените части в западно и северното черноморие, където в него се вливали най-големите централноевропейски реки, загива ядрото на тогавашната човешка цивилизация. Сухопътната връзка между Европа и Азия изчезва. На балканите се събира оцелелия елит от това общество и към 7 600 г.пр.н.е., се обособява качествено нова човешка общност обединена около живеещите тук изначално булгарей (булг-арий българите), които в последствие постепенно във вековете заселват цяла Европа и Азия, до корейският полуострав. Появява се уникалната българска генетична хаплогрупа U7, а булгарийският народ окончателно става владетелският божий народ, “народ избран от бога”.

         Обособава се основата на най-старият записван индоевропейски език – булгарския от който днес във всички индоевропейски езици са запазени 207 думи, чиято първооснова е от преди 9 800г.пр.н.е., като българската хаплогрупа е разпространена в тези земи паралелно с булгарските топоними, които и днес могат да се проследят.

 

Мардуан (Мар-Ду-ан, Мармай, Мар-Май, Марун) - 7502 - 7202 г.   

       На балканите около 7 200г.пр.н.е. се появява и женският булгарски ген.

       Родоначалник на династията Мар дуан, от която произлиза династията Дуло. Възстановил след черноморския потоп центъра и функционирането на държавата Идел или Булг-ария на балканския полуостров. След него името му Мар става владетелска титла - „Мар”, паралелна на „Бал”, трансформирана в „Шар” и „Цар”, а Ду-“ан” е първоначалния вариант на родовото име Дуло.

 

Ака-Буга (Ака, Акат, Акабуг, Ака-булгар) – 7 000 г. пр.н.е. Потомък на Сакал.

       „Ак”-изток, „а”-народа „а”, буг/булг/буга-вълк, името подсказва делата му. По негово време булгарите опитомили коня и част от иделските българи, с коне достигнала земята, която впоследствие започнала да се нарича Атряч (западна Мала Азия), Сувар и Месопотамия, след това достигнал стария Турин/Туран (турин – трева или „затревена земя”). Той се оградил с доверени хора от туранския род ака-Имен (скотовъдци; ак – изток; бъ-ал-кх-арий – „произлизащ от -„ал” булгари – народ – арий”), тъй като им се доверявал и поселил множество ак-именци (бъалкхарий) в своите онгъли, около устията на реките Саин-Идел (Ока) и Буга (Южен Буг).

Джам Аудан Зияджи-Дуло (Зиези)- ок. 5600 - 5550 г. пр.н.е. Според някои “царувал 300г. – властвали преки наследници”, като династията му завършва с Курмиш - ок. 5325 - 5300 г. пр.н.е. (син на Лаиш).

       „Зиези (І), от който произлизат българите”

                                                                   Латински хронограф(?)

Арбай - ок. 5550 - 5520 г. пр.н.е. (Ар-бай, “Владетел на арийте”, син на Джам Аудан Зияджи-Дуло)
Янариш - ок. 5520 - 5500 г. пр.н.е. (Ян-Ар-иш; иш – велик, “велики”, син на Джам Аудан Зияджи-Дуло)

         По негово време споровете за надмощие на изток, между “мъ-ан-джарите” в Манджурия и “бъ-ал-джарите” в Ордоса, за това кой да властва над “кътаите” и “чинците” достигнали до свирепа братоубийствена война. Загубите на манджурите, изцяло пехота и бъалджарите, предимно конници, достигнали самоубийствени размери. В резултат в 5505 г.пр.н.е., се състояло огромно сражение, в резултат на което мъанджарите, които покровителствал “алп-ака” (владеещ изтока), победили бъалгджарите покровителствани от „алп-дракон” („носещ благодат и владеещ запада).

         По заповед на Кхана бил подписан мирен договор наречен “Сътворението на света (мира)”.

         Мъанджарите получили право дъ събират данъци от чинците, а бъалджарите от кътаите, но мъанджарите започнали да строят първите участъци от стена за защита от юг,  защото се страхували от наказание от “ал”-булгарите и рода Дуло, от който бил и Кхана (тази стена днес е известна като “китайската стена”, но такава тя станала едва когато е достроена след много векове от кътаите и за защита от север). Кхана проявил мъдрост, като заповядал всички да почитат  неговият свещен  алп “алп-барадж” („алп-благодат”, „алп-владеещ центъра”). За да затвърди единството в цял Идел Кхан Янариш заповядал за начало на летоброенето в новосъздаденият тогава от бъалджарите календар да се постави годината на Великата битка и забранил завинаги, седемте рода създали Идел, да воюват помежду си.

       От тогава важи правилото “Съединението прави силата”, което и Кубрат завещал на синовете си, но и до днес не сме научили тази българска истина…

       Името Ян, Янкул е името на планетата Юпитер. Кхан Ян-ар-иш въвежда официално  за цял Идел бъалгарския календар, базиран на обиколката на Юпитер около слънцето, познат ни и днес, като български календар, а 5505г. е годината на въвеждането му или я наричаме “Година на сътворението на света”.

       Наречен е “иш” – “велики” и това прозвище се носи от наследниците му, а булгарийте живели 500 години в мир и единство.

 

- Мар (2 хилядолетие пр.Хр.) При него на юг се отправила друга голяма преселническа вълна начело с племето аксага наричани още агатари (агачири) и кимери ("лодкари", "корабници"), заради умението си да правят кораби и да плават на тях. Една част от тях се заселила на Балканите и основала столица в гр.Ег, където подчинила себерите и билсага (местните българи) и така се появили “траките” – живеещите в поречието на р.Траката (Страшната)/ Марица.

        Последният цар от Именската династия бил Кама или Бурма (9-ти век пр.Хр.). При него междуособиците достигнали невиждани размери. Но без да им обръща внимание Бурма почнал строителството на огромно светилище Алп Капа - "Високите врата". В него и бил погребан след смъртта си.

2. САРМАТСКА ДИНАСТИЯ

       Основателя на Сарматската династия бил Кхан Алабуга-Булгар (808 - 775 г.пр.Хр.). Управлявал 33 години. Отначало обединил горските и степните територии на Идел, затова получил прозвещето "Черем - Меша  иджибак" - "Повелител на гората и степта". Неговите потомци добавяли това звание към името си и тяхната династия получила названието „Черемишска” (Сарматска).
      Според едно булгарско предание след неговата смърт Бог придал на неговата душа вид на крилат змиевиден дракон (барадж) и му заповядал да бъде покровител на българската земя. Неговия любим лагер (ставка-временна столица) бил град Иджибак (Фанагория) в областта Кубан.

      Изображението на Алабуга-Булгар било изсечено върху камък и поставено над гробната му могила до Алабуга (днешния гр.Елабуга).

 - Буртас  Бурджан или  (683-633 г.пр.Хр.). Син на Тухчи. С неговото управление започнала епохата на „силната ръка” или „Тазбаш” – „бръснатите глави”. Това явно е намерило отражение и в късния препис на т.нар. „Именник на българските царе”... Разбил кимерите за което получил прякора „Камир Батир” – „Победител на кимерите”. По-голямата част от кимерийците избягала в Атряч (областта на Троя), а на тяхната земя Буртас заселил азиатски балгари-саки. В Близкия изток го наричали „Партатуа”. Опитал се да възтанови булгарското господство върху територията на бившата Самарска държава (Шумерска, “Сю-Мар” – южното царство) и за известно време завладял по-голямата и част в Буртаската война (започната в 653 г.пр.Хр.).

 - Кундус Балтавар (530-494 г.пр.Хр.) Най-младия син на Торган. Родил се в 530 г.пр.Хр. До неговото пълнолетие управлявала майка му Тамир-бика. Разбил персийския цар Таргиз (Дарий). Във всичко му помагал неговия по-голям брат Колин, който бил при него и по-късно ичургу-боил (командващ центъра на войската) и иджик-кош (глава на царския съвет).

- Етей или Ат, Атил (380-339 г.пр.Хр.). Потомък на Уфа, внук на Кам Етей.  Не повярвал на предсказанията на Кама (шамана), че ще загине също като дядо си ако нападне владенията на Балдиу (Ф.Македонски) в Макидан (Балканите). Загинал в 339 г.пр.Хр. в бой с Балдиу (Филип Македонски). В негова памет и в памет на дядо му булгарите дали на Саклан второ име – Атил (земята на на Етей). Самия Балдиу оженил сина на Етей за доведената си дъщеря Уран-бика.

- Алабуга Съгеркхан (339-310 г.пр.Хр.) Брат и съвладетел на Баламир. Разбил войската на Александър Македонски (в 351 г.пр.Хр.), заради неплащане данъците на Кхана на Идел. През 310 г.пр.Хр., станал владетел на Източната част на Идел, където и умрял в своята столица Алабуга. Бил погребан до могилата на Алабуга Булгар, като негов потомък. Заповядал приживе върху надгробния камък да бъдат изсечени само брадва и нож казвайки: - "Аз и така приличам на своя прадед - защо ми е да изобразявам и себе си?!"

 - Агарджа Зуркапа (Агарджан, Агарджи) – 153 – 189г. – 36 години (син на Анджар, Айбат Дуло).

 

       „Именник на българските владетели”

       „Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем” (година на змията - 153г. април)

                                                                                     Неизвесен автор от „Дунавски България”

 

      Основател, чрез брак, на първата българска сармато-тохарска (алано-кхонска) династия Дуло, с което двете части на Идел – ара и тура отново се обединили под един скиптър и била възстановена върхавната власт на най-старият булгарски род на Иджик, обединили седемте племена на границата между 15 и 14 хилядолетие пр.н.е., (основали булгарската държава Идел).

      Така, след като в 153г. се родил сина на Агарджа, Барс и се възстановило единството на бължавата Идел, Скития, Сарматия или Буалгария, но с ново име “Бъ-ал-гария”  означаващо “Произлизаща от “ал” “булгарите” (балканските булгари). Появил се общия етноним „авътоххон”, като съставен от основните булгарски етноними “а”-арийци, “въ”- живещи южно от Кавказ, “тох”-тохари (Балкхара), “хон”-хони (източно от Алтай-туранци). До 175г. арийте-бъалгари, живеещи източно от р.Урал, се слели със западните арии-булгари и се възстановил най-стария етноним „булг-ари” (вълчеглави), но с възстановяването на най-старата булгарска династия Дуло, вместо “булг-арий” била приета новата му форма „бъ-ал-гари” (произлизащи от „ал”-булгари), което подчертавало „ал”-булгарския или балканския и европейски произход на династията Дуло и бъалгарите.

 

- В 166г. разгромява Рим.  

- Вторият разграм на Рим в 175 г. завършил с много любопитен договор: -  Рим плаща удвоен данък на Кхана…

- Трети разгром на римляните (след 166 и 175г.) става в битката при Абритус през 251 г.  

 

Барънджар (Бан-Узян, Бан-Ашняк) - 235 - 271 г. – 36 години. Правнук на Кхан Агарджа. Един от най-прославените владетели от династията Дуло.

       След като българите освобождават Филипопол от властта на Римската данъчна администрация, засегнатия Деций се стреми да събере нова армия. Финалната среща се състои край Абритус (днешния Разград), на 1 юли 251 г. В сражението загиват император Траян Деций и синът му Херений Етруск.  Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове, но нямало да е последния заклан от българите.

Битката при Абритус е едно от най-тежките поражения в историята на Рим. Това се оказва преломен момент и е началото на края за империята.

 

- Баламбер (Булюмар, Баламер, Баламир II) - Булюмар-шеке, Шек-Алъп Будемер, Башимир - 368 – 384г. – 16 години.

 „Втора хунска династия”.

      Баламбер отново обединил целия Идел и станал първият цар на II Кхонска династия Дуло.  

      След разгрома на Римската държава в 166-та и 175 г., и 251г. от Кхан Барънджар Дуло, правнука на Агарджа, Барънджар край Разград и наложените от него в 357 г., още по-тежки васални условия, в 378-ма година Кхан Баламбер Дуло смазъл изобщо държавнастта на Рим и го разделил на няколко васални български провинции, с римска цивилна админидтрация, но с българска окупационна армия и охрана на вътрешния ред и пряко назначавани от Кхана Управители.

        Унищожаването окончателно на античната римска държавност край Одрин.

        На 8 август 378 година се състои решителното сражение край Адрианопол, дн. Одрин. Тежката римска пехота на Император Валент атакува уверено и обкръжава познатата им готска армия, укрепена в лагер от каруци, с нарушен боен ред и открити флангове имперската войска бива атакувана от чакащата в засада тежка конница на българите. В страховитото клане Император Валент е убит заедно с над 80 000 легионери (повече от битката при Кана от 216 г. пр. н. е.) Погубена е цялата военната мощ на късната Римска империя, защото по  същото време войската на зарадния император Валентиан е блокирана от българите край Видин, но се спасява с по-малки загуби.

         С това повратно събитие приключва ерата на римското  военно превъзходство спрямо българите и пълното освобождаване на българските европейски земи.

 

- Урус-Ружа Бургас (Ружан, Ругила, Руа, Руас, Ругилий, Раджил Ружа, Руджан) - 430 - 433г. – 3 години. Син на Алип бий и княгинята от племето урус-ружа/роксомоните/масагетите. 

      Град Бургас бил наречен в памет на мястото до което достигнал по време на похода през 378 г. баща му Алип-бий при разгома на римската империя. Управлявал балканите 20 години от древния български дворец и крепост Карвуна и в Странджа (Малката Карвуна). Умрял в своите земи на мястото на дунавския град Русе, който получил неговото име.

 

- Атилле-Айбат (Аспар, Атила, Аудан II, Атилей-Айбат, Етцел, Ат-дилом, Атиле Туки Къй Ашла Ардар Айбат Аудан-Дуло Батала Тай-Мадук Колън Кобландъ (възстановил етнонима - Авитохол, АТИЛА) - 445 - 453г. – 18 години. Син на Муенчак, най-известния в Европа булгарски владетел и завоевател.

       Родил се в годината на Коня - 406г., бил съвладетел от 441 (дилом) до 445 год., за Европа на брат си Бледа, а от 445 до 453г. е владетел на целия Идел. По негово време Идел станал най-голямата империя в историята на човечеството - от съвременните Корея до Франция и Испания.       

      Известни дипломати, военачалници и съветници на Атила били Ебарс, вуйчо на Атила, Едекон, Ислан (Есла), Онегезий (Негуш), Берих (вероятно остгот), Орест и Скотий (Скотар). Византийците ги смятали за „логадес” – избраници, които се заселили южно от Алпите създали автономна област с превилегии да не пращат данъци дори на Атила, която нарекли Логадардия (Лангобардия) – „Страната на избраниците”, „Ковчежника на Европа”

 

- Ернах (Ирник, Еренулуг, Реан, Ернах, Бел-Кермек, Хернах, Реан, Бал-ас) - 453 - 489г. – 36 години. Най-малкия син на Атила. 

     „Именник на българските владетели”

     „Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.” (година на змията – 453г., април)

                                                                                     Неизвесен автор от „Дунавски България”

 

      Доживотен върховен владетел на Идел, с лично владение Ак Бершуд (Източна България/Идел, земите източно от р.Дон), към който, след смъртта на Денгизих присъединил, Кара Бершуд (Западна България/Идел), а до порастването на Аудан управлявал и земите източно от Памир – Туран наречени по това време „Ел” или “Себер”. След отделянето на Себер/Ел, през 463 год., Ернах, съхранил титла Кхан, а за сина на Елак, Аудан била учредена нова най-високата титла Кавкхан или Каган (Главен Кхан).  

       Самия той обяснил това така:

       „Аз обявих своята част от Идел (Бъ-ал-гария) за Булгарско кханство (Булг-ария) заради това, че нашите загубили единството си и преунили (от това) хора да не забравят името на своите бащи и дядовци. Великото име – булгар (булг-ар; вълк-арий; вълчеглав)!”

 

- Кхан Боян-Челбир/Келбир (Сандил, Сандилх, Сангудач, Утрик/Спокойния, тихия) - 535 – 565 и 576 - 587г. – първоначално 30 години, повторно 11 години и общо 41 години, за период от 52 години. Син на първия син на Банджа Татра, внук на Кхан Ружа-Джураш Масгут и правнук на Ернах. При пълнолетие и смъртта на Бояр Къз, по право става Кхан и Капкахан на Голяма България, Идел. След разпадането на източната част на Идел, Ту-Ра, внука му Кубрат станал върховен владетел на цяла и единна Бъалгария от пролива Гибралтар до Мъ-ан-джария.

       Ту-Ра

       Кои са турите, братовчеди на Боян Челбир/Келбир? - Това са Борис/Бумин/Ашина и Мар/Истеми, синове на втория син на Банджа Татра и внук на Кхан Ружа-Джураш Масгут и правнук на Ернах - Бульяк (Болгар, Джилки или „Болох”) и на съпругата му  Бояр Къз.

       Борис/Бумин/Ашина, по разпореждане на Бояр Къз, поел управлението на земите източно от Памир – Ту-Ра или Сабер/Ел и в 542г., основал силна държавно управление станало известно със старото си булгарскоко име Ту-Ра или Туран. На знамето си имал изобразена вълча глава наречена „булгар”, на Кара Иделски (Западно български) диалект и „ашина” на Ел Иделски (Източно Български), което станало и негово Име.

 

- Кхан Кубрат (Курт, Куврат, Курбат)  605 - 665г. – 60 години. От 601 – до м. май 605 управлява с титла Балтавар. Става Кхан от м. май. 605 до 665г. - 60 години. Големият син на Алп Бури (Големия вълк) и майка от стар Алански род роден (рода Кхербир/Кх-ел-бал). Брат му Шамбат получава същата титла в панонската си васална държавност Дулоба.

 

       „Именник на българските владетели”

       „Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.” (година на вола - 605г., май).

       Тези петима княза държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото и досега.” (Записа фиксира 668 година.)

                                                                                     Неизвесен автор от „Дунавски България”

 

Ето това е най-кратката история на България, която напълно съвпада с писаната история в “Именник на българските Кханове”!

- Та, скъпи ми смехурковци, славяно- трако- и турко-демагози и лъжци, какви славяни, какви траки, какви турци... Изглежда, че само пет лева (рубли, алтъни, долари), са достатъчни да ви заслеят очите...

Свалете си най-после Ламаринените очила...

 

.

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumen221
Категория: Политика
Прочетен: 515733
Постинги: 392
Коментари: 528
Гласове: 511
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031