( вдъхновено от Хр. Ботев)

.
Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или Боко, що десет години ти пее:

"Търпи, и в Е.С. ще си спасиш душата?!"

.

Той ли, ил... Цветанов,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

продал брата..., убил баща си?!

.

Те ли...? - Кажи ми...! Мълчи народа...

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

Намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк евроскотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

.

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът в Странджа забит е във живо тело,

алчността им разяда глозгани кости,

смок е засмукал живота народен,

смучат го наши и чужди гости...!

.

А бедният роб търпи и ние - умните,

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот народната шия,

откак герберски окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско "племе"

чакаме и ний от бандити ред за свобода...!
.
.