Прочетен: 1928 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2016 09:52
1. Държавно робство или васалство…?
1.1. На ниво държава
- Васалитет - Когато една държава със собствен държавен глава признава насилствено властта на друга държава с друг държавен глава.
- Робство – Когато цялата аристокрация е избита и са назначени управници от държавата победител, народа става нация, запазва своя език и вяра, същевременно има по-малко права от основния народ на държавата победител и повече данъчни и други задължения към народа победител и държавата му поробител.
1.2. На ниво човек
– Жителя на васална държава е свободен в рамките на държавата си, но е Роб на Държавата доминион и народа и.
- Робството - Държавна социално-икономическа или правна система, при която хората извън държавотворния народ, наричани роби/рая са разглеждани като собственост или законово задължени към други хора или държавата, наричани робовладелци/аги/господари. Робите не притежават или притежават ограничена лична свобода и собственост, подложени са на принудителен труд и неравноправно данъчно третиране. В Шариата – ислямското право, собствениците имат правото дори да изтезават или убиват своите роби.
- Пленник – Човек с насилствено ограничено движение на тялото, чрез белезници, вериги и др. и насилствено ограничено движение в помещение или друго малко пространство.
Пленника винаги е роб, но робът не е пленник, защото освен да изхранва себе си, носи печалба на господаря си и е безполезен като пленник!
Социално-икономическо положение на българите в Османската империя поставя въпроса - Част от държавотворния народ ли сме, народ на васална държава или просто Рая/Роби…?
Неравноправното положение на друговерците, които не са мюсюлмани, в Османската империя се поддържа от османската държава, чрез различни методи:
1. Ислямизация – предимно постепенна на доброволни начала с оглед на икономически и социални привилегии, но в определени периоди и насилствена. Основно задължение на мюсюлманската администрация било освен да събира всички данъци, показва по всевъзможен начин на раята (dhimmi) превъзходството на исляма. Данъкът “джизие” или “харадж” е бил разоряващ за селяните немюсюлмани.
2. Други данъци плащани само за Раята:
- Кръвен данък, чрез който се попълва до 17 век основната част от османската армия – Еничарския корпус.
- Девширме – кръвен данък, периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби.
- Капу хакъ – произволно изисквана от всеки дом такса.
- Ресм-и агъл – данък за кошара.
- Ресм-и асияб – данък за воденица.
- Ресм-и биве – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
- Ресм-и божик – налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
- Ресм-и гиях – данък за сено.
- Ресм-и духан – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
- Ресм-и менгене – налог за пресоване на грозде.
- Ресм-и мюджеред – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
- Ресм-и обручина – данък, налаган при продажбата на вино.
- Ресм-и отлук – данък върху пасище.
- Ресм-и тапу – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот по наследство от баща на син.
- Ресм-и фучу – данък върху бъчви вино.
- Ресм-и ханазир – данък върху свине.
- Ресм-и химе – данък върху дърва за огрев.
- Диш-хакъ – зъбен данък, такса, плащана от домакина, загдето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ (друговерска) храна.
Извод, тези:
1. Или през 1395г., след убийството на Цар Иван Шишман, ставаме роби на Османския Султан, част от нас продавани по пазарите на империята или оставени в земите си с ограничени вещни права… и данъчни задължения плащани само от робите/Раята… в Империята!!!
2. Или не сме били роби, запазили сме Държавността си, управлявани от наследниците на Цар Иван Шишман в бинарна (двойнствена) монархия, управлявани с Кондоминиум (равни права над нас на двамата владетеля), с права равни на народа на османците (които и да е той, но не сме част от него)
Само в този случаи:
1. Не е имало Османско робство, а равноправно съжителство.
2. Никога не сме губили своята държавност, живеейки в бинарна държава.
3. По силата на Берлинския договор сме изплатили Османски дългове равни на територията и населението си, което ще рече, че е по-вярна втората Хипотеза и трябва да пренапишем цялата си история, защото така излиза, че НЕ СМЕ ГУБИЛИ ДЪРЖАВНОСТТА СИ ОТ 681Г.
Та ето тава трябва да решат професорите в БАН и политиците ни, но ще трябва да го признаят политиците в създадената през 1922 година държава Турция и “Великите сили”…!
.
Слънчеви - кисели, солени, хрупкави крас...
Любов е вечното живеене
То затова и учебниците ни са в такова незавидно състояние.
Фактологически и логически правилно сте разгледали въпроса. Предлагате хипонези, на които сам можете да отговорите, като разгледате конкретно състоянието на държавата и народът ни след 1996-та година - наличие на монарх, аристокрация, армия, свобода на народа, защото вашите разсъждения ми се струват чужди на академиците от БАН.
