Преди дни българския президент загуби едно от децата си…
Това наистина е трагично…
Боли жестоко да загубиш дете... Знам какво е, повярвайте ми... Съжалявам и за това дете... Но лично аз, като баща изгубил един от синовете си, изпитвам същата болка за Филип, както и за стотиците разкъсани на парчета деца в Косово, Ирак, Сирия и Украйна, избиването на които и разкасапването им за органи, става с ПОДКРЕПАТА и на Плевнелиев...
Обръщам се към всички които не разбират бащината болка…:
- Ако не можете да разберете, че бащината болка няма народност, държава, време и континт... Вие НИЩО НЕ РАЗБИРАТЕ...!!!
- Ако не можете да разберете, че ПРИЗИВИТЕ ЗА ВОЙНА ИЛИ "ПРОСТО" ПОДКРЕПАТА НА ВОЙНАТА Е УБИЙСТВО И НА ДЕЦА, то вие нищо не разбирате...
Чия болка е по-силна и в кое време...?
- На иракския баща, украинския, циганския, мюсулманския баща или на "полубога" Плевнелиев... На бащата загубил сина си преди 7 години, миналата година или току що...
Ако не разбирате, че разлика няма, значи отричате правото на живот на другите... САМО ЗАЩОТО СА "ДРУГИ"...!
Това се нарича просто ФАШИЗЪМ...!!!
Чакам Президента на България, ако е нормален човек, поне сега да каже, примерно...:
- "Американци, нечовешка е болката по загубено дете... Спрете избиването им от Вас и вашите приятели... пожалете родителите им..., лично Аз ги моля да ми простят...
- Дарявам органите на сина си за да спасят живота на няколко други страдащи от неизлечими болести деца, за да спестя на родителите им мъката която аз самия изпитвам в момента – нали съм Ви “баща” на нацията…"
- Само, че - ще го каже ли, та да заплача и аз с него...???
Едва ли, все пак – не губя надежда да го чуя...!!!
.