Приятели,

Хазарската мисия на Кирил е в центъра на земите на Стара Велика България и "хазарите"  (северноиранските българи), които са българи…, но изповядващи юдаизъм, за разлика от Волжките българи (те не са татари) изповядващи ислам... и Дунавските (християни)…

Целта на дипломатическата и културна мисията е...:

- Една религия - вместо юдаизъм, ислам, тангризъм и шаманство…

- Една писменност – вместо арабица, кашан (вариант на сарматска/санскритска), латиница и гръцка…

Принципа е…:

- Една държава, една религия един език писан на една азбука...

(обаче, заради равините мисията наистина е ... неуспешна и така... та до днес...!!!)

Та за никакви “славяни” и никога не е ставало дума…

“Славяните” и “гърците” са измислица на Пон Урбани, целяща разчленяването на единния булгарийски етнос…!

Основни български етноними:

- “булгарий” - живеещите на запад от р.Дон са наричани “булг-арий” (Джам Таргиз Булгар (Джам-Иджик) – 14 593 – 14 563 г. пр.н.е.);

- “саки” (по именто на Кхан Сакал Ат – 8 000 г. пр. н.е. Потомък на Лукит. Името му „Сак” става синоним на стрелец с лък и по-късно етноним “саки”. На балканите към 7 600 г.пр.н.е., се обособява качествено нова човешка общност обединена около живеещите тук изначално булгарей (булг-арий българите), които в последствие постепенно във вековете заселват цяла Европа и Азия, до корейският полуострав. Появява се уникалната българска мъжка генетична хаплогрупа ЕМ78-алфа, а булгарийският народ окончателно става владетелският божий народ, “народ избран от бога”. Обособава се основата на най-старият записван език – булгарския от който днес във всички индоевропейски езици са запазени 207 думи;

-  “дулози (по името на Кхан Джам Аудан Зияджи-Дуло (Зиези)- ок. 5600 - 5550 г. пр.н.е. Според някои “царувал 300г.

       „Зиези (І), от който произлизат българите”

                                                                   Латински хронограф;

- “билсаги/бишатари” (по името на Кхан Бишат (Биш II, Бихш) - 2940 - 2910 г. пр.н.е. (р. 3000 г. пр.н.е.) Син на Кичи/Кучи Урал. Управлявал дълго в Южен Урал и след смъртта на баща си преместил държавния център от Балканите в Южен Урал;

- “егилейци” (по името на Мар-Агил (Маяр-Агил/Егил) - 1950 - 1920 г. пр. н.е. Син на Кибен-Булгар. За възстановяване единството на булгарийте, насочил на юг от планината Бал-кхан голяма армия и преселническата вълна начело с бъалгари от района на Каспийско, Азовско и Черно морета, наричани по името му (Агил/Егил) „егатари” („агатари”, „егалийци”, „аксака”, „акатари”, „агачири”, „анчийци”), които били „лодкари”, „корабници”. Избрали селище на Егейско море и го нарекли Ег (по името на Мар Егил), което укрепили, превъртали в център на южните Балкани, където заседавал и Кинеша;

- отново “саки” и след това “траки” (живеещи чак до Индия) и едновременно “западни скити” (булгарите западно от р.Дон), по името на Кхан Бурун Сагил (Сегел) 1440 - 1410 г. пр.н.е. внук на Булгар Буляк. Етнонима е получен от името на Кхан Сагил/Сегел, „секел, есегел/есекел, сакел, саки”. Заселили се в долното поречие на р.Траката (Страшната, Мар-ас/Марица), със столица гр Ег и познати по-късно с етнонима “траки”.

- “мизи” - Таркхан Музох - 1057 - 986 г. пр.н.е. Съвладетел за балканите, проливите и Европа. По негово време българите на балканите са наречени „мисини/мизи”, а Балканския полуостров Мисиния/Мизия.

- “илири/иларий” - Българи на Балканите получили този етноним, по името Таркхан Илириг (Ил-а-рез, Елериг, Илирик, Алириг, Йелерик, Иллирик, Илирих,) „Ел” и „Риг/Рез” - „Владетел на общността „ал/ел/ил”) - ок. 986 - 920 г. пр.н.е., Внук на Музох;

- “сармати” - Основател на Сарматската династия е Алабуг I - Булгар (Ал-а-бъалгар, Алабуга, Чирем-Миша; Ал-а-булг – „ал”; „а” - ариеца; булг - вълк”) - 808-775 г. пр.н.е.;

- “гентий”/гети” – по името на Таркхан Гентий - 200 – 120 г.пр.н.е. (Аспар, Орол/Орел). Съуправител на балканите;

- “алани” - Кхан Алан (Алан Бий, Бай-Авлан) - 146-107 г. пр.н.е., потомък на Урусман (Урус-Кхан Джал) Внук на Кубан, син на Сувар-Мажди. Още преди да стане Кхан, Таркхан Алан сключил съюз с Таркхан Келбир (Кхалбир), който управлявал юго-западните балтийските земи, включващи и полуостров Ютланд. Алан преселил от земите на Чиляр в Саклан значителни маси от тези „ал”-булгари, (Паисий ги нарича в историята си „скандивляни”.)

- “даки” по името на Таркхан - Дакафал (Декефал, Дикафал) - 120-58 г.пр.н.е., потомък на Гентий.

- “готи” – частен булгарски етноним, чиято история измамно и то в ХVІІв., е наречена  “славянска” - Появили се като явление от реформите на Кхан Алан, който предизвикал преселението на големи маси прибалтийски ал-булгари (гентий; „българи-бреми”) от днешните Чехия, северна Германия и Дания”, в земите по десня бряг на р.Дон и р.Висла, където се смесили с месните ан-българи и така се появили „българите-гентий”, тратсформирано в “даки” и „готи”.

В историята си Паисий ги нарича „скандивляни”, а римляните ясно ги различавали от балканските “гентии/гети”;

 - “дулози” -  Агарджа Зуркапа (Агарджан, Агарджи) – 153 – 189г. – 36 години (син на Анджар, Айбат Дуло). Основател, чрез брак, на българската династия сармато- Дуло (алано-кхонска), с което двете части на Идел – ара и тура отново се обединили под един скиптър.

       „Именник на българските владетели”

       „Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем” (година на змията - 153г. април)

                                                                                     Неизвесен автор от „Дунавски България”;

- “барси” – по името на родения като Кхан, Тухчий-Баръс (Борис) - 189 - 210 г. – син на Кхан Агарджа;

- “българи” - отново от времето на Кхан Атилле-Айбат (Аспар, Атила, Аудан II, Атилей-Айбат, Етцел, Ат-дилом, Атиле Туки Къй Ашла Ардар Айбат Аудан-Дуло Батала Тай-Мадук Колън Кобландъ (възстановил етнонима - Авитохол) - 445 - 453г. Най-известния в Европа булгарски владетел в Европа;

- Завета на Кхан Ернах (Ирник, Еренулуг, Реан, Ернах, Бел-Кермек, Хернах, Реан, Бал-ас) - 453 - 489г. Най-малкия син на Атила. 

     „Именник на българските владетели”

     „Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.” (година на змията – 453г., април)

                                                                                     Неизвесен автор от „Дунавски България”

       „Аз обявих своята част от Идел (Бъ-ал-гария) за Булгарско (Булг-ария) кханство заради това, че нашите загубили единството си и преунили (от това) хора да не забравят името на своите бащи и дядовци. Великото име – булгар (булг-ар; вълк-арий; вълчеглав)!”

Та не съществуват в истарията до поп Урбани - нито “славяни”, нито “гърци”…!!!